Михаил БУЛГАКОВ между дявола и Бога
(Сергей Топленинов, Николай Лямин, Любовь Белозерская, Михаил Булгаков. Останкино, 1926)
Михаил Булгаков е роден в семейство, в което е царувал Бог. Баща му бил лекар по богословие, професор в Киевската духовна академия. Дядовците му по бащина и майчина линия също били свещеници и фамилията естествено чакало, че най-големият наследник ще тръгне по дирите им – ще служи на Църквата. Но Михаил смело декларирал, че търси собствен път в живота: той решил да стане доктор. Бащата си замълчал, майката подкрепила сина и Михаил станал студент в медицинския факултет.
Младежът се увлякъл от Дарвин, заразил се с дух на песимизъм и през 1911 година дефинитивно скъсал с вярата. Сестра му Вера записала с смут в дневника си: тази година Миша не е постил нито един път!
На стената на своята стая младежът написал на латински: Огънят лекува!
И огънят в действителност не просрочен.
Първата международна война хвърлила лекаря Булгаков на фронта, а революцията го всмукала във водовъртежа на гражданската война – той се биел на страната на белите. С армията на Деникин отстъпил на Кавказ, опитал се да отплува за Истанбул, само че се разболял от тиф и през 1921 година се оказал най-сетне в Москва, столицата на победилия пролетариат.
Душата му като че ли се събудила от тежък сън.
Най-много го поразила атмосферата на тоталния атеизъм. Той видял палячовските процесии на Великден, където маскирани шутове носели афиш: " Мария е родила комсомолец ", затворените храмове, срутените кръстове, отворил списанието " Безбожник " и прочел, че Христос в никакъв случай не е съществувал.
Отдръпвайки се с смут от панорамата на прегрешението, Булгаков схванал, че в триумфа на безбожието има пръст и неговата виновност, неговото персонално изменничество на вярата.
В тази точка почнал писателският му път.
Блестящо заявявайки за себе си с дебютния си разказ " Бялата армия " и пиесата " Дните на Турбиновци ", ставайки столична звезда, Михаил Булгаков притеглил вниманието и на още един човек, който в душата си скрито изживявал нещо сходно на душевните терзания на писателя. Този човек бил Сталин. Детството на руския тиранин минало в атмосферата на чиста религия, той пеел в хора на Горийската черква, мечтаел да стане духовник и постъпил в Тбилиската семинария. Той не я приключил, само че никой не знае дали разривът му с вярата е бил финален.
Пътищата на тиранина и писателя ненадейно се кръстосали.
ГПУ незабавно решило, че Булгаков би трябвало да бъде погубен. През 1923 година в жилището му бил изработен обиск. Иззели ръкописа на повестта " Кучешко сърце " и най-важното – дневника на писателя, написан в тотално антикомунистически дух. И какво? Ами нищо! При това дневникът бил озаглавен многозначително: " Под ботуш ". Нещо повече, Булгаков написал донкихотско протестно писмо до ГПУ, в което декларирал, че ще напусне Съюза на писателите, в случай че не му върнат ръкописите. И станало нещо нечувано – върнали му дневника, който Булгаков неотложно изгорил. Изгорил го, само че не знаел, че машинописката направила копие, с помощта на което дневникът е стигнал в края на краищата до нас.
Както е известно, " ръкописите не горят ".
Чудеса от подобен жанр можели да се случат единствено по персонално предписание на Сталин. Дали когато е чел дневника на Булгаков, диктаторът не е видял ненадейно като в огледало тайните си душевни страдания?
Усетил тайнствената протекция, Булгаков почнал да се държи още по-дръзко: той се появявал в театъра и в заведенията за хранене с капиталистически монокъл, облечен в съвършен костюм и с папионка. На фона на тогавашните каскети и рубашки неговият тип бил провокационен. При появяването му оркестърът на ресторанта нормално свирел закачлив марш в чест на дръзкото конте.
Сталин е комплициран – той не знае какво да прави с този присмехулник. Нещо повече: той продължава да идва още веднъж и още веднъж като обаян на Булгаковата пиеса " Дните на Турбиновци ". Театроведите пресметнали, че той е бил на спектакъла 15 пъти! Често пристигайки за втория акт, а от време на време и половин час преди финала.
Последиците от тези театрални увлечения били усетени скоро от цялата страна.
Така, виждайки коледната елха при започване на второ деяние, Сталин разпоредил да се анулира възбраната на коледните празници и празничната елха по къщите. А когато почнала войната, решил да възвърне царската униформа на офицерите, на която несъзнателно се любувал на сцената на МХАТ. В самия час, когато Русия била нападната от Германия, той се обърнал към народа си с думите на белогвардейския полковник Турбин от пиесата: " Братя и сестри, към вас се обръщам аз, другари мои!… "
И най-накрая Сталин е първият човек, научил (от писмото на самия Булгаков), че той е написал разказ за Дявола, само че по-късно го изгорил.
Изгорил го, обаче не изцяло. Първо скъсал тетрадката на две и хвърлил в огъня единствено дясната половина. На въпроса на жена си: " Защо? ", писателят рационално дал отговор: " Ако изгоря всичко, кой ще повярва, че е имало нещо? "
Скоро той се върнал към романа и почнал да го написа още веднъж, и го писал в действителност до самата си гибел през 1940 година
(Булгаков в 1910-х годах во время учебы в Киевском университете)
В романа " Майсторът и Маргарита " Булгаков описал Дявола в маската на Воланд като буреносен облак на гнева, който връхлита Москва. В своя яд дяволът ненадейно минава на страната на Светлината и всъщност предвещава с идването си деня на Страшния съд, бурята, която ще сполети града на прегрешението.
Има някаква странна мистичност в това, че в разгара на терора, когато на Лубянка разстрелвали по 40 индивида за една нощ, писателят-бунтовник оживял. Сякаш дяволът поглеждал през рамото му и, прочитайки следващата сцена на кавга с грешниците, изчезвал, тананикайки си предостатъчно някоя мелодия от " Фауст " на Гуно.
Умирайки от бъбречна болест, Булгаков предсказал с комизъм своето заравяне: ще тръгнат с ковчега надолу по стълбището и безусловно ще ударят ъгъла му във вратата на съседа.
Така и станало – блъснали го.
Сталин изживял гибелта на писателя като персонална загуба. В началото той даже не повярвал на нея. В дома на починалия звъннал телефонът: " Обаждаме се от секретариата на другаря Сталин. Вярно ли е, че Булгаков е починал? "
Да, правилно е.
През 1943 година Сталин решил ненадейно да приключи гоненията против Църквата и да върне властта на патриарх Сергий. На първата им среща в Кремъл аленият богоборец посрещнал патриарха с думите: " Не стана! " И разперил безпомощно ръце.
Искал е да каже: не стана нищо без Бога.
Превод: Андрей Романов
Източник:
Снимки: ru.wikipedia.org
